Перегляд словника Болгарська

а

'а

Противопоставителен съюз, свързващ контрастиращи части.

аз

аз

Лично местоимение за първо лице единствено число; говорещото лице.

баща

баща́

Мъж, дал живот на дете; родителят от мъжки пол.

бил

би́л

Минало причастие на 'съм'; употребява се при образуване на сложни минали времена.

бързо

'бързо

С голяма скорост; без забавяне.

в

в

у, в

Прийменник, що вказує на внутрішність чогось, місце або момент часу.

важен

ва́жен

Имащ голямо значение или стойност; съществен.

вече

ве́че

вже

Виражає зміну, що настала, або завершену дію.

вечер

ве́чер

Частта от деня след края на работния ден и преди нощта.

виждам

'виждам

Възприемам чрез зрението; наблюдавам или забелязвам.

винаги

ви́наги

завжди

Постійно, без винятку; у будь-який час.

вода

вода́

Безцветна, без миризма течност, химична формула H₂O; основа на живота.

времето

врéмето

Атмосферното състояние в даден момент; метеорологичната обстановка.

всеки

'всеки

Местоимение, означаващо всяка отделна личност или обект без изключение.

всичко

вси́чко

Местоимение, означаващо цялото множество от неща, без изключение.

вчера

вчера́

Денят, предшестващ днешния; миналия ден.

говоря

говоря́

Изразявам мисли чрез думи; водя разговор.

година

годи́на

Период от 12 месеца; времето за едно обикаляне на Земята около Слънцето.

голям

голя́м

С значителни размери, количество или значение; противоположен на малък.

град

гра́д

Голямо населено място с развита инфраструктура; урбанизирано селище.

да

да́

Частица, която въвежда подчинено изречение или изразява желание и задължение.

ден

дéн

Единица от 24 часа; периодът на светлина между изгрев и залез.

дете

де'те

Малолетно или непълнолетно лице; момче или момиче.

добре

доб'ре

По положителен, задоволителен или правилен начин.

дом

дóм

Жилище, в което живее човек или семейство; родно място.

е

é

Третото лице единствено число на глагола 'съм'; изразява съществуване или принадлежност.

един

е'дин

Числително и неопределителен член от мъжки род; числото 1.

език

ези́к

Системата от знаци и звуци, използвана от дадена общност за общуване.

живот

жив'от

Съществуването на жив организъм; съвкупността от преживяванията на човека.

за

за́

для; про

Прийменник, що виражає мету, призначення, причину або відношення.

защо

защо́

Въпросително наречие за причина или цел.

защото

за'щото

Причинен подчинителен съюз; въвежда причиненото изречение.

знам

'знам

Притежавам знание или информация за нещо; осъзнавам даден факт.

и

и́

і

Єднальний сполучник, що поєднує слова або речення одного типу.

или

и'ли

Разделителен съюз, изразяващ избор или алтернатива.

има

и́ма

Трето лице единствено число от 'имам'; изразява притежание или съществуване.

искам

и́скам

Желая, имам воля или намерение за нещо.

какво

как'во

що

Питальний займенник для предметів і явищ.

като

ка́то

Съюз, изразяващ сравнение, начин или едновременност.

книга

кни́га

Подвързано или брошурирано съчинение; публикуван или ръкописен текст.

кой

'кой

Въпросително местоимение за лица от мъжки род.

красив

кра'сив

Притежаващ естетическа привлекателност; хубав, изящен.

красота

красо'та

Качеството на нещо или някого да е красиво; естетическа привлекателност.

лесно

'лесно

Без затруднение; без усилие или напрежение.

любов

любо́в

Дълбоко чувство на обич и привързаност към лице или нещо.

майка

'майка

Жена, дала живот на дете; родителят от женски пол.

малък

ма́лък

С незначителни размери или количество; противоположен на голям.

мисля

'мисля

думати

Міркую, обдумую; маю думку або переконання.

много

мно́го

В голяма степен, степен, брой или количество.

може

мо́же

може

Третя особа однини дієслова «могти»; виражає здатність або можливість.

му

му́

Кратка форма на дателен падеж на местоимението 'той'; означава 'на него'.

на

на

на; до

Прийменник, що вказує на належність, місцезнаходження або напрямок.

не

нé

Отрицателна частица, изразяваща отказ или отрицание.

него

него́

Пълна форма на местоимението 'той' в дателен или винителен падеж.

нещо

не́що

Неопределено нещо; предмет, явление или факт без конкретизация.

никога

никогá

В никакъв момент; изразява пълно отрицание на действие в миналото, настоящето или бъдещето.

но

но́

Противопоставителен съюз, изразяващ противоречие или изключение.

нов

но́в

Наскоро направен или появил се; непознат досега.

нощ

'нощ

Тъмната част от денонощието след залез и преди изгрев.

някой

ня́кой

Неопределено лице; неуточнен човек.

обичам

об'ичам

Изпитвам любов, обич или силна привързаност към нещо или някого.

от

о́т

від, з

Прийменник, що виражає походження, причину, відокремлення або порівняння.

отивам

от1вам

Придвижвам се в определена посока или до определено място.

още

'още

Изразява продължение на действие или добавяне на нещо.

по

'по

Предлог, изразяващ движение по повърхност, начин или разпределение.

при

при́

Предлог, изразяващ близост, контакт, принадлежност или обстоятелство.

приятел

прия́тел

Лице, с което съществува взаимна обич, доверие и разбирателство.

път

'път

Трасе, по което се движат хора или превозни средства; пътуване.

пътувам

'пътувам

Придвижвам се от едно място на друго, обикновено на по-голямо разстояние.

работа

рабóта

Целенасочена дейност; занятие, заетост или конкретна задача.

с

с

з

Прийменник, що виражає спільність, засіб або спосіб.

са

са́

Третото лице множествено число на глагола 'съм'; изразява съществуване.

само

са́мо

Ограничително наречие, изразяващо изключителност.

се

се

ся

Зворотна частка, уживана при рефлексивних дієсловах або безособових конструкціях.

сега

се'га

В настоящия момент; в тази минута.

си

'си

Кратка дателна форма на 'ти'; притежателна частица 'свой/своя'.

слушам

слу́шам

Обръщам внимание на звуци с ушите си; внимателно следя какво се казва.

среща

сре́ща

Случайно или планирано съвпадение на две или повече лица на едно място.

стар

ста́р

Съществуващ от дълго; остарял или с натрупан опит.

страна

страна́

Политически обособена територия с население и суверенно управление.

сутрин

су́трин

Ранната, начална част на деня след изгрев слънце.

там

'там

Показва по-далечно място; на онова, по-далечното място.

те

'те

Лично местоимение за трето лице множествено число.

то

то́

Лично местоимение за трето лице единствено число среден род.

тогава

тога'ва

Показва определен минал или бъдещ момент от времето.

той

то́й

Лично местоимение за трето лице единствено число мъжки род.

трудно

тру́дно

С усилие, мъчно; изискващо голям труд.

тук

ту́к

Показва близко място; на това, на което се намира говорещият.

тъй като

тъй ка́то

Причинен съюз, въвеждащ обстоятелствено изречение за причина.

тя

'тя

Лично местоимение за трето лице единствено число женски род.

улица

у́лица

Пространство между сгради, предназначено за движение на хора и превозни средства.

утре

у́тре

Денят след днешния; следващият ден.

учене

уче́не

Процесът на придобиване на знания или умения чрез изучаване.

училище

учи́лище

Учебно заведение, в което деца и млади хора получават образование.

хора

хо́ра

Множественото число на 'човек'; съвкупност от хора.

храна

хра'на

Вещества, предназначени за консумация от живи организми; ядене.

хубав

хуба́в

Приятен за сетивата или духа; красив, добър.

че

че́

Подчинителен съюз, въвеждащ допълнително или обстоятелствено изречение.

човек

чо'век

Представител на Homo sapiens; индивид, лице.

ще

'ще

Частица за бъдеще време, изразяваща предстояща дейност.